/Два различни дневника за една и съща вечер/

Нейният дневник:

В събота вечерта той се държа много странно. Бяхме се разбрали да излезем вечерта на бира. Целия ден бях с приятелки на пазар и затова малко закъснях. Сигурно затова беше намусен. Започнах някак разговор и му предложих да отидем другаде, където ще се забавляме по-добре. Той се съгласи, но остана мълчалив и като че в мислите си беше другаде. Попитах го, какво има, а той: „Нищо”. Тогава го попитах, дали с нещо съм го ядосала. Той ми каза, че това няма нищо общо с мен и да не се безпокоя.

На връщане в колата му казах, че го обичам, но той продължи да си кара. Въобще не го разбирам, защо просто не ми каза „И аз те обичам”? Като се прибрахме, чувствах, че вече съм го загубила, че не иска да има нищо общо вече с мен. Той само седеше и гледаше втренчено телевизия. Накрая си легнах. След 10 минути дойде и той и за моя изненада реагира на моите докосвания и ние се любихме. Но някак си все още имах чувството, че само тялом е тук, а мислите му са някъде далеч. Това ми дойде в повече и реших да си поговорим открито за ситуацията, но той вече беше заспал.
Поплаках си, докато заспя. Не знам, не мога повече. Почти съм сигурна, че си има друга. Животът ми няма смисъл вече...

Неговият дневник:

Днес любимият ми отбор загуби с 3:0, но пък правихме страхотен секс.

Никога не ми е било ясно, защо сексуалните потребности на мъжете и жените са толкова различни. Всичките тези истории за Марс и Венера... И никога не съм разбирал, защо мъжете мислят с главата, а жените със сърцето.

Миналата седмица с жена ми си легнахме. Започнахме да се опипваме и да се галим под завивката. Вече се бях разгорещил и си мислех, че и с жена ми е така, нещата еднозначно бяха ориентирани към секс...

И тогава жена ми каза:

- Виж, в момента нямам желание да правя любов, искам само да ме прегърнеш здраво и да полежа в ръцете ти, ммъ?

Аз:

- Каквооо?

И тогава тя изрече „вълшебните” думи:

- Ти просто не разбираш емоционалните потребности на жената!

Накрая капитулирах и се примирих. Тази нощ не правихме секс и така заспах.

На следващия ден отидохме с жена ми в мола на пазар. Гледах я, как пробва три хубави, но скъпи рокли. Не можеше да се реши, коя от тях да вземе, тогава и казах, че трябва да вземе и трите.

Тя не можеше да повярва на ушите си. Но мотивирана от моето разбиращо съгласие, продължи, че за роклите се нуждае и от чифт нови обувки, които струват 200 лева.

- Разбира се! - отвърнах аз.

После минахме през ювелирния щанд. Хареса си гривна с диаманти. Ако я бяхте видели... беше възхитена! Жена ми вероятно си мислеше, че изведнъж съм се побъркал, но на нея и беше все едно. Мисля, че разбих на пух и прах цялата и философска схема, когато още веднъж и казах „Да!”

Сега бе почти сексуално възбудена. Хора, лицето и бе невероятно, би трябвало да го видите. И тогава тя ми каза с най-хубавата си усмивка:

- Да вървим да платим на касата!

Беше толкова трудно, да не избухна в смях, докато и казвах:

- Не, скъпа, сега нямам никакво желание да купувам всичките тези неща.

Лицето и побеля, даже позеленя, когато продължих:

- Сега изпитвам просто желание да ме прегърнеш.

И когато почти щеще да се пръсне от ярост и ненавист, изстрелях и шедьовъра:

- Ти просто не можеш да се съобразяваш с финансовите потребности на мъжа.

Опасявам се, че в следващите 20 години няма да правя секс с жена ми...

/превод от немски/ www.spapo.de

*Много по-лесно е да умреш за любимата, отколкото да живееш с нея.

George Lord Byron

Това е глупост – казал разумът.

Това е, каквото е – казала любовта.

Това е лош късмет – казала интересът.

Това не е нищо друго, а болка – казал страхът.

Това е безперспективно – казало убеждението.

Това е, каквото е – казала любовта.

Това е нищожно – казала надменността.

Това е лекомислено – казала предпазливостта.

Това е невъзможно – казал опитът.

Това е, каквото е – казала любовта.

/превод от немски/

Erich Fried

Един оратор изнасял лекция за силата на думите, какво огромно въздействие имат те върху нашето душевно и физическо състояние.

Един от слушателите се обадил:

- Думите не могат да ми въздействат, това са само букви. От това, че си казвам, че съм добре, не се променя нищо у мен.

Ораторът извикал на човека:

- Затваряй си устата и не се обаждай, като нищо не знаеш!

Човекът силно се смутил, целият почервенял.

Ораторът вдигнал ръка и казал:

- Извинете ме, не исках да ви обидя. Много съжалявам!

Слушателят се успокоил и тогава ораторът продължил:

- Това беше моят отговор на Вашето възражение, че думите са безсилни да повлияят. Няколко изречени от мен думи Ви разсърдиха, а няколко извинителни думи Ви успокоиха. Разбирате ли сега силата на думите?