КАПЧИЦИ ЦВЕТНА МЪГЛА...

четвъртък, юли 26, 2012

Тишина...

Животът е толкова кратък,

дори не оставя следа...

Изгаря докрай... без остатък,

и всичко потъва в мъгла...
Изсветлява душата във мрака
бледи спомени тънат във прах...
Само миг си тук на земята
после вечност... и мъничко страх...
В шепа пръст разпилени мечти
се посипват по пътя незнаен...
Тишина... от която кърви,
а сълзите се давят в безкрая...

четвъртък, март 15, 2012

   Вече е средата на март... ранна пролет, а все още е студено, сиво и мрачно.... Живителните лъчи на пролетта спят в шепите на слънцето.Тук- там някое ранобудно кокиче плахо подава главица... рано е още за птичите песни.
   Днес сутринта дори прехвърчаха снежинки, сякаш Баба Марта за последен път изтупваше завивките преди да ги прибере в раклата.Като че ли искаше да си вземе последно сбогом, защото два- три слънчеви лъча разкъсаха облачната пелерина и плахо погалиха земята.Зарадвах се... това е знак, че пролетта е вече наблизо.
   В трепетно очакване съм, както аз така и цялата природа.Замлъкнала е...тишината се люлее по клоните на дърветата.Зимният вятър прибира флейтите си и се стяга за път.
Още малко... и пролетта ще се спусне по слънчевата пързалка с весел смях и глъч.
Че кой не обича пролетта?Едва ли има някой, чиято душа да не трепва когато чуе пролетното, жизнерадостно чуруликане на птиците. Тя дава нови надежди и трепетни очаквания, тя събужда прекрасни мечти.Когато пролетта се усмихне- тревата набожда, цветята подават главички над земята, пъпките на дърветата набъбват и се разпукват.Цялата природа затисната под дебелия губер на зимата изведнъж го отмята и захвърля зад девет планини в десета и засиява в цветовете на дъгата.
   Пролетта е едно ново начало, едно събуждане от дълбок и неприятен сън, нов порив към всичко красиво, сладостно усещане на щастие и радост, което изпълва душата ти.... пречиства я...носи хармония и успокоение.Тя- пролетта със своята детска невинност кара дори и най- мрачният ден да заблести, дори и най- проливния дъжд е мелодия за ушите.Тя носи аромата на нов още по- прекрасен живот, носи топлина в душите ни, докосва онези струни, които карат сърцето ни да запее.И сякаш ставаме, поне за малко, по- добри...

четвъртък, май 05, 2011

С обич

Преди четири години
бяхме ний едва на три.
Тук във детската градина
с обич ни посрещна ти.
Ти учителко, любима,
беше строга, но добра.
Тези четири години
тук преминаха в игра.
Тука ти ни възпитава,
обучава ни с игра
как след време да се справим
със учебните дела.
Но годините се извъртяха
тъй израснахме... Сега
трябва ние да напуснем
милата ни госпожа!
Сбогом вземаме си с тебе
днеска със треперещ глас,
че от есента сме вече
ученици в първи клас.
Ала ти недей се натъжава
и сълзите не бърши.
Никога не ще забравим
тези майчински очи!

неделя, март 06, 2011

Прости ми...

вторник, юни 29, 2010

Лято

Лятото се търколи в житата,
зрънцата с наляха с топлина,
класове от разтопено злато,
под тежестта превиха стъбълца.
Липите нацъфтяха във гората.
Заваля прашец и аромат навред
на облаци се спусна над земята.
От устните на лятото потече мед.
В полето наизгряваха слънца
от лятото поръсени с милувки.
От изгрева та чак до вечерта
слънцето изпиваха с целувки.
Излегнато на сянка във тревата,
слънцето го галеше с лъчи.
Те сплетоха на лятото в косата
венец от слънчогледови мечти.

вторник, април 13, 2010

Дори да се зарекох да мълча…

От този ден нататък ще мълча,
ще разпилявам мисли по земята,
с думите най- острата кама
ще наранявам само вятъра.
Ще се стопявам- лъч от светлина
безследно изтънял във тъмнината…
Мълчаливо сянката на моята душа
ще те обича… както те обичаше жената…
Ще си мълча… по устните с бодли
ще кърпя дупките на тишината,
ще наедряват във очите ми сълзи
и ще узрява мълчешком луната.
Облачна ще притъмнявам, ще валя
на капки мълчаливост ще се стичам…
В солено- сладка тишина ще се топя
и до безмълвност тебе ще обичам…
Дори да се зарекох да мълча…

събота, април 10, 2010

Обичай ме…
аз няма вече да се крия
в усмивките на сънените дни…
Когато утрото те буди със магия
в ухото ти най– сладостно шепти…
ще съм до тебе пак и ще цъфтя
със цветовете пъстри на дъгата.
С аромат на пролет в моята коса
по- истинска ще съм от всякога…
Ще се усмихвам… бели цветове
на облаци ще капят по земята.
Ще пеят птици с чудни гласове,
а аз ще съм до тебе, както някога…
Не ме търси… аз няма да се крия…
Обичай ме и още дълго ме помни.
В сърцето ти съм и гнездо ще свия
от наши спомени, които не изтри.