KristineX

Миналият декември помолих Дядо Мраз за чудо...   
И чудо биде!
2010 година бе превратна за мен. Dalle stalle alle stelle. От пълна самота, изолация, отшелничество, безверие и безбъдещност, през бавно прераждане, пренамиране, препрограмиране, пренастройване и презареждане - до нов оптимизъм,  надежди и планове, нов ентусиазъм. Което пък от своя страна разпали нови страсти и огньове, нови полети.
Тези, последните, ме отведоха наистина неочаквано далеч - чак отвъд Океана, в "Обратната" на нас Земя (но за нея някой друг път).
Седя и медитирам.
Съзнанието ми се изпълва с образи на жени, а сърцето ми - с топли чувства. Ако не бяха те - моите верни приятелки, моите посестрими, лечителки, феи-пазителки, които през тази година се погрижиха за мен, днес нямаше да съм тук и да пиша. През същата тази година, пак благодарение на тях научих и две много важни неща - научих се да прощавам и да бъда благодарна. От сърце!
Ето защо този пост е посветен на жените в моят живот.

Започвам с другата Кикиморка - Антонела, сестрата, която като малка не съм имала, но която животът ми тъй щедро ми подари. Която се намесва всеки път като смел боец, за да ме изтръгне от лапите на собствените ми заблуди и слабости и не й мигва окото, ако трябва да ми набие канчето по главата ...:) Която винаги знае, кога е време да ми избърше сополите и кога да ми повтори, казаните веднъж от мен думи и станали нейно мото :”Ще ти мине!” Кога да ме разсмее и кога да ми се оплаче. И дори – кога да ме напие...:)  Благодаря ти, сестро! Благодаря и за Пендето и  леля Донка, с която май взаимно сме си фенки. Светла Коледа!
На втората ми сестра  -  Наталия,  която ме пази и ми помага, когато затъвам в дреболиите на ежедневието и  майка й - леля Цанка, която не на шега наричам "търновската ми майка" (и  най-добрата кулинарка, която познавам). Двете ми отворихте широко вратите на вашето огромно, обично семейство и практически ме осиновихте! Да сте ми живи и здрави, и белите и злините да бягат надалеч от вас!
На двете Сашки - старата, която все ме отрезвява с язвителния си хумор, но се притичва (в преносен смисъл - не я карайте да става от компютъра) на секундата, когато изрева в нета, че имам нужда от помощ, съвет или информация; и новата - приемната майка на моите Буби и моя официална орисница, която с магическата си фраза (няма да ви издавам коя е - иначе няма да е магическа, нали така) ме съпроводи чак до любимия си духовен брат. Сашета, идея си нямате, колко ми е хубаво, като знам, че ви има. Стократно да ви се връщат добротата и грижата, които полагате за хората около себе си.
На Антония, която за мен си е винаги Тони, нищо, че управлява половин Европа. Гордея се с теб, радвам се, когато успеем да се засечем някъде по незнайните планетни ширини и дължини, защото знам, че съм една от не многото, които познават твоето палаво, момичешко, неостаряващо и вечно мечтателно същество. Знам, че ще си останеш такава завинаги - оцеляла си толкова много бури! Затова, наистина ти обещавам един ден един букет да е само твой :.)

 На моята лечителка и  гателка - Крем -  топлината на семейството, което си изградила и държиш в силната си женска прегръдка, ми дава надежда за бъдещето ни. Ако има повече като теб с Люси - шъ съ оправим !!! Колкото до звездите... ти знаеш по-добре от мен какво ни чака занапред.
На жената, с която преживяхме една истинска война - тази в Ливан! Скъпа Уляна, посестрима в сгоди и несгоди, благодаря ти, че не си ме забравила и буквално с майчинска грижа мислиш за мен и до днес. Ангелчето е над главата ми... дано да има такова и над твоята.

Наистина съм късметлийка, че имам такова могъщо женско обкръжение! И то продължава да се попълва непрекъснато - мисля си за всички онези кратки, но хубави преживявания и за новите момичета в живота ми - Виляна, която вероятно сега трепери от студ някъде из ашрамите в Индия;  Кремена Т. и любимото ми Юле, учителки и йога-дружки; Петя Ст. - строгата преподавателка, която първа ме поведе към  брега на възстановяването;  Росица - какво щях да правя без твоите невероятни истории по празниците, които ме карат да се смея до сълзи и твоята веща помощ в административните дебри; Мария от преживяването ми в Емен – толкова уютно се чувства човек около теб; Дарина – още не мога да забравя „енергийните” ти ръце, които ме лекуваха;Бистра, Катя, Хриси ..... май списъка наистина се оказва дълъг.


Не искам да забравя и деликатното женско виртуално присъствие – Блага, Ария, Нейзи, Албена, Петя, Ирония И.,Мория, Златина, Авичка, Димитрана, Модерната Вещица, Савлена, Розичка и Щастливото Езерце, Алиса, Нецо, Нощната вещичка (нещо много сме в нет пространството тия с метлите, а?) ... Скъпи сестри по клавиатура, вашите коментари бяха важни за мен и много често ми оправяха кривините като с магическа пръчка. Нека вдъхновението да не ви напуска и през следващата година.


На всички вас Светла и Щастлива Коледа! Пожелавам ви и здраве, и любов, и кураж – да се осъщетвят мечтите ви и да се изпълнят сърцата ви!

Ръцете ми - омекнали от милувки...
Устните ми -  изтънени от целувки...
Тялото ми  левитира,
освободено,
Лоното ми  тръпне,
омиротворено.
Душата ми ликува
и жадува....
...орхидея ....

Онези от вас, които обичат да се спират на моята виртуална страница, сигурно си спомнят поста ми "какво има на масата", публикуван лятото, който за мое най-голямо учудване има' небивал успех. Чак го препоръчаха в "Прочети това". А истината е, че в тогавашния ден ужасно ми се готвеше, забавлявах се от душа и сърце и най-накрая исках да се изфукам и да съблазня познати и непознати читатели.

Днес, след принудителен грипен застой, съм отново в палаво кулинарно настроение. И тъй като есента ми е любимият сезон - не само заради романтиката на цветовете, но преди всичко
 заради богатството на плодове и зеленчуци, ето ви моето ново вдъхновение:

Най-напред започвам със сочна "заешка" салатка. Може да е банална и не особенно изискана, но аз я обожавам. Още повече в сезона на зелето и морковите е престъпление да не си я похапваме. Да не говорим за изключително полезният ефект на прочистване на организма от токсините, натрупани след дългото лечение с лекарства (и не само). За по-голяма овкусеност, аз прибавям и едно доматче, нарязано на тънки филийки, малко магданоз за цвят , маслинки (задължително), следва прясно изстинскан лимонов сок, зехтин - този път дошъл от топлите части на Италия и сол на вкус.


Продължавам с основното ястие. Тъй като обичам да си хапвам pasta и си фантазирам какви ли не сосове за нея, ето ви една идея - бърза, лесна и вкусна . Нали се сещате за онези смлени маслини, които вече продват във всеки уважаващ себе си супермаркет. Модата на маслинения пастет тръгна от Халите, още преди има-няма десетина години. Та оттогава обичам да правя penne rigate с маслинено пюре, подправено с чеснов хайвер и капка лимонов сок (ама само капка, иначе става кисело и не се връзва с пастата). Ръсвате с прясно смлян бял пипер (че е по-деликатен), задължително току що настъргано Parmiggiano (тука можете чак да се забравите от кеф) и.... вилица, естествено! За да опитате веднага тая проста вкуснотия.

Сега идва .... ДЕСЕРТА!
Всъщност от него тръгна всичко този път. Една хубава едра тиква ме съблазни тази сутрин на пазара и аз не можах да устоя. Продавачът ме уверяваше колко е сладка и как пак ще се върна да си купя от него, но аз не го слушах. Вече преглъщах ... И така, нетърпеливо се прибрах у дома и започнах свещенодействието:
 тиквата бе порядъчно обелена, нарязана на кубчета, прибавих орехово масло и малко вода и я оставих да се задушава във фурната. Междувременно приготвих заливката от хубави жълти яйца, домашно прясно мляко, захар, ванилия и канела. Счуках две шепи орехи. Когато му дойде времето залях с тази смес тиквата. Няма да ви обяснявам какво ухание се разнесе из къщата. Там разните му ароматни пръчици и други подобни, ряпа да ядат!


Когато водата се е изпари, а тиквата  омекна достатъчно, извадих я от фурната, оставих я да си "почине". Много хора биха се изкушили да я ръснат с пудра захар. Аз лично я предпочитам без. Взех лъжицата да я опитам и .... една трета от тавата замина :))) Тогава ми хрумна, че не е зле пак да подредя масата и да обявя официално откриването на

ЕСЕННИЯ КУЛИНАРЕН СЕЗОН в Къщата с Мелницата!!!

(който е идвал насам, знае за какво става дума).
Да довърша все пак! За пиещите мога да предложа едно разкошно Розе' от Поморие, леко изстудено. След десерта - друга малка глезотийка - две глътки (само!) добре отлежал коняк!
Какво забравих? А да, камината бумти, Coldplay  ми прави компания, Бубите са потънали в летаргия - липсват само добрите приятели!
Да ви е сладко и да не боледувате!!! 


P.S. До Гарджето в Лондон - Мама, да земиш да напрайиш вечерьята  таз вьечер на твойта студентска комуна ....
P.P.S До Il Dritto di Chicago - не завиждай! Ще има и за теб!!!