My World

There are times when you have to take life regal!

Да не съм била тук от Хелоуин. Но пък бях на много други места и правих хиляди други неща. Понякога трябва време преди да можеш да седнеш  и да разказваш какво се е случило околко теб, с теб. Имах прекрасни пътувания през последните месеци. Колата и камерата се оказаха най-добрите ми приятели напоследък. They take you places! Влюбих се в Чикаго за пореден път, насладих се на фермите в Мичиган, радвах се на океана в Калифорния. Толкова е красиво тук, мирно и спокойно… някак необяснимо хубаво е…

Не че нищо не се случваше напоследък. Напротив. Много неща. Толкова много, че бих могла да напиша роман сигурно. Казват, че всичко трябва да се обърка, за да се подреди. Може и да е вярно, макар, че обобщенията не винаги са важали за мен. Както и да е. Писах за българските избори в Чикаго и май това  беше първото нещо от доста време, което съм писала. Бях планирала да го сложа и тук ама май не стигнах до това. Реших да пробвам туитър, но някак  не ме въодушеви идеята да ъпдейтвам приятелите си с това какво ми се случва всеки час.

Лятото някак се опитва да ни подмине тук. Ще видим как ще е тази събота.

Посред дългата зима все си мислех, че пролетта никога няма да дойде …или просто пролетта, която очаквах нямаше да е там. Всеки опит на клончетата цъфнат и да станат прекрсно зелени и цветни биваше застиган от сняг и мразовита буря. Но вече не… Странното е, че пролетта не идва, докато не я видиш, че е дошла… по топлия дъжд, по сладкия мирис на цвят, по птичките, които пеят… трябва обаче да я очакваш и да внимаваш да не я пропуснеш онесен в дългия път на деня към нощта, по който всеки ден поемаш и кротко вървиш… пролетта идва някак изведнъж…събуждаш се и тя е там …зелен клон се блъска в прозореца на спалнята ти да те подсети, че тя е тук… да не я подминеш.. трябва да я празнуваш всеки ден докато е тук, докато не си е тръгнала…celebrate spring! It’s yours, no one else can do it for you!