Аз добавям и пармезан – както в самото ризото, така и като поръска отгоре при поднасяне. Малко ядки или няколко капки лимонов сок ще добавят допълнителен вкус, който със сигурност ще оцените.

Опитайте и не пропускайте да ми споделите впечатленията си в коментарите.

2 скилидки чесън  
2 с.л. масло или зехтин
около 400 мл. пилешки бульон
сол и черен и червен пипер
щипка канела (по желание)
щипка бахар (по желание)

Започваме с подготовката на пържолките. Плънката стига и за повече порции, но вие решавате дали искате да имате само ориз или всичко да е в месото.

Измиваме и леко начукваме пържолките - така стават по-тънки и лесни за пълнене.

В отделни купички подготвяме останалите продукти и загряваме мазнината в тигана.

 В малко мазнина запържваме кедровите ядки до златисто и ги отделяме настрана. В същия съд задушаваме ситно нарязания лук до прозрачност, след което добавяме ориза басмати и го запържваме за кратко, докато стане леко стъклен.

Към него прибавяме стафидите, подправките и връщаме кедровите ядки.

 Наливаме около чаша от пилешкия бульон и оставяме ориза да поеме течността – целта е да остане леко недосготвен. Оставяме плънката да изстине. 

Междувременно овкусяваме пилешките пържоли със сол и  пипер. 

В малка купичка слагаме една пилешка пържолка. 

Поставяме лъжичка - две от плънката и внимателно завиваме навътре, като при нужда фиксираме с клечки за зъби.

След това ги прехвърляме в тавичка с малко мазнина и бързо обръщаме купичката, така че да се обърнат с гладката част нагоре. При печене сами ще се запечатат.

Аз си добавям малко свеж магданоз, лимонов сок и традиционно кисело мляко към порцията. 

Необходими продукти: 
700 г цели пилешки бутчета Лудогорско пиле
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 домат
600 мл пилешки бульон

Поправки :
1 3/4 ч,л. куркума
1/4 ч.л. канела
1/4 ч.л.индийско орехче
1/4 ч.л. кимион
1/4 ч.л. кориандър
1/8 ч.л. чили 
1/2 шафранова вода*
сол и черен пипер на вкус

Гарнитура:
сварен ориз басмати
салата

Сега ще ви кажа как най-лесно да си приготвите рецептата. Първо сложете всички подправки в една купичка. Не чакайте момента на готвене да почнете да отмервате и правите. Може да си подготвяте нещата часове преди готвене някъде на масата в кухнята и ще видите колко по-лесно се готви така. Количествата на подправките са приблизителни, може да пропуснете нещо, което не харесвате, но куркумата и шафранът според мен са задължителни. 

За шафрановата вода, просто вземете кубче лед и сложете шафрана отгоре. Оставете да се разтопи на стайна температура. 

Нарежете чесъна и кромида на ситно. 

Пилето, измийте и нарежете на порции. Може да ползвате и само долни бутчета или пък разфасовано цяло пиле. Аз предпочитам цели бутчета, хубаво, българско месо от Лудогорско пиле. 

Разбъркваме и оставяме за известно време, за да се овкусят. Времето може да бъде 10 минути или два три часа.


Оставяме месото да заври, а след това намаляваме и оставяме да къкри под похлупак на слаб огън до пълното му сваряване.

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Тази сутрин с триста зора се опитах да измисля нещо интересно, което да ви напиша и стигнах до заключението, че няма какво. Животът ми е същевременно еднообразен и в същото време ужасно напрегнат. Косата ми скоро ще побелее от стрес и ще си спестя някой лев за боя и това, ако случайно не окапе в тон с есенните листа. Кортизолът ми се качил до небето, а препоръките да го сваля с повече "сън и спокойствие" ми се струват като подигравка. Боян продължава да се буди вечер с рев, а търпението му е просто химера. Изключително бесен, че дори и на детските площадки майки с любезност заявяват "колко е неуморен", докато техните деца играят кротко в пясъчника, моят успява да го изгребе, изпразни извън очертанията, да го обиколи четири пъти, да се измъкне от площадката и да се завре в някоя канавка. 

Постоянно съм в движене и когато ми препоръчват още да подобря състоянието си  с "малко спорт" си казвам, "тези хора, знаят ли, че мечтая просто задникът ми да си спомни какво е да седиш на стол, без да трябва да се ослушвам с третото си ухо ( и око) за случващото се наоколо. И надявам се, не ви звучи като оплакване, положението просто е  такова и това е самата истина.

 Истина е още, че каквото и да прави Боян, винаги е с усмивка, дори когато плаче. Много е обичлив, много се гушка и постоянно иска прегръдки. Обича да гали лицето ми и ме целува с отворената си устичка по бузките, тъй като още не знае как. Обичам сладкия му аромат когато заспиваме гушнати и понякога, признавам си, тайничко се радвам, когато не може да заспи без мен, защото не само имам оправдание да си легна по-рано, но и знам, че съм любимия му човек, както той на мен. 

Знам, че и много скоро това ще се промени и после тати ще бъде този специален човек, затова се опитвам да се насладя на времето ни заедно, колкото и лудо или скучно да е то понякога. Денят ни хем е един и същ, хем цицините са различни, никога не знаеш колко ще спиш, кога и дали въобще ще ядеш. Никога не знаеш колко малко нещо ще те разсмее и какво важно нещо, което си търсил със седмици се е озовало в кофата. 

 Понякога искам да се върне за малко старото ми ежедневие, с колеги, работа и различни и смислени разговори, но по-често се усещам сякаш изпитвам носталгия към времето, което още дори не е свършило. Изпивали ли сте го? Онзи ден с Боян танцувахме на Sweet child of mine на Guns and Roses, докато закусвахме  в кухнята и усетих огромен прилив на любов, топлина и пълноценност, която не съм изпивала преди. Очите ми се насълзиха, изричайки думите на припева, осъзнавайки, че този миг е само тук и сега, а неговия звънлив смях, малки протегнати ръчички и въртящия се в кръг малък пумпал съвсем скоро ще има други интереси, вместо да танцува с мама в кухнята. Изпитах носталгия по настоящето...

И затова и макар да няма какво да ви разкажа, знам, че има какво да разкажа на себе си след време, когато чета тези редова или го правят моите деца, а защо не и внуци. 

Затова и в този блог винаги ще има не само рецепта, но и история, моята история, която оставям за всеки, които иска да ме опознае, а сигурна съм, че има и други хора като мен,

И така, ако има още хора като мен, те със сигурност ще обичат есента, сезонът на чушките и разбира се, ризотото. Днешната рецепта, ми напомня точно на това, на домашен уют, топлина, спомените по изминалото лято и желанието за сгряваща сърцето храна. Рецептата не е никак трудна и е една от най-често приготвяните у дома. 

Тази рецепта може да видите и във 

У дома му казваме "креместото рзиото с чушките", тъй като видове ризото да искаш у нас. Сега има много чушки и ако решите да замените традиционния миш маш с нещо, нека да е тази рецепта. тя точно от онези рецепти, които не спираш да ядеш, а всяка хапка, сякаш достига точно това място в  теб, която има нужда от прегръдка. 

Започваме като нарязваме лука и запържваме в тиган с малко загрята мазнина. След като омекне и стане прозрачен, прибавяме и нарязания на кубчета бекон. Запържваме за още 2-3 минути или спрямо желания от вас загар на месото.

Следваща стъпка е прибавянето на чушките. Може а сложите всякакви, но месести и по-сладки са по-добрият избор - червени или жълти. Запържваме за още 2-3 минути и прибавяме ориза. Тук може да добавите сол, но ако ползвате солен бульон, солен бекон и т,н, може да си го спестите. 


Отново разбъркваме няколко пъти, така че оризът добре да се намокри от мазнината и след като леко промени цевта си почваме да прибавяме от топлия бульон черпак по черпак. Първоначално слагаме черпак, черпак и половина и разбъркваме на умерен огън, докато оризът го абсорбира напълно. едва след това прибавяме следващия черпак. Така процедираме докато оризът се сготви напълно и разбира се си гарантираме кремообразно, но не преварено и скашкано ризото, тъй като спираме да прибавяме бульона, щом получим желаната консистенция.