Измина доста време от последният ми пост 🙂 Не знам дали бях споменавала, но със съпружето се бяхме на една много дългоочаквана и много дългомечтана от мен почивка 🙂

През месец май поехме по пътя на Сантяго 🙂 Всъщност за това ще ви разкажа в друг пост, тъй като има страшно много за разказване 🙂

Днес исках да споделя една отдавна съществуваща страст 🙂 и ако си мислите, че ще е нещо НЕ свързано с торти и фондан, ще се излъжете. Естествено, че и тази ми страст ще е захарна 🙂 Ох, колко много възможности открих пред себе си!

Историята започна може би преди година (а може би и доста по-отдавна). Но нека кажем просто, че преди няколко месеца осезаемо реших да обърна внимание на този ми порив 🙂 А именно захарни цветя 🙂
Винаги съм си мислела, че е безкрайно сложно, трудоемко и едва ли не непостижимо. Самата истина е, че наистина е така! Ужасно сложно, трудоемко, енергоемко, скъпо дори…в общи линии все неща, които да те държат далеч от това занимание. НО и това е голямото но, когато страстта и желанието са в теб няма как рано или късно да не им се поддадеш 🙂

Преди време открих Алън Дън, чийто цветя са истинско изкуство 🙂 и си пожелах една негова книга за рожденият ден. Съпругът ми бе така мил и внимателен да запомни това ми желание и така получих книгата –

разглеждайки книгата установих, че са ми нужни безброй неща- телчета с различен диаметър, боички на прах, четки, специални резци за всяко отделно цвете или листо, цветарско тиксо, клещи, пинцети, тичинки, лепило, поставки и т.н. Списъкът е доста дълъг, наистина!

Виждайки всичко това ентусиазма ми лека полека започна да се изпарява…постепенно „забравих“ това си желание.  Въпреки това обаче, често си случваше да си казвам, че скоро трябва да опитам 🙂

Преди два или може би три месеца реших, че ще направя божур и започнах трескаво да търся резци за целта. Почти никъде не намерих. Точно бях започнала да се отчайвам, когато реших да попитам в един доста посещаван от мен форум откъде мога да си ги набавя  🙂 Единственият отговор, който получих ме насочи към един австрийски сайт. Реших, че ще си поръчам, все пак от доста време исках да направя един красив божур от фондан.

В предният пост, може да видите резултата 🙂

Честно казано не бях доволна, недостатъците са достатъчно много и ясни за мен, но като за първи път решавам, че ми е простено 🙂

След това смело реших, че искам да посетя курс за направата на захарни цветя, да обаче всички курсове или бяха непосилно скъпи или ужасно далече! Пфу и аз имам един късмет!

Всъщност да! Оказа се, че имам голям късмет. Намерих един курс съвсем близо до Мюнхен (нали съм казвала, че живея в Мюнхен?!)

Естествено типично в стила на моята съдба (нали всеки човек си има такава) курса го организираше точно тази жена, от която си купих резеца за божура 🙂 Да, австрийката!

Написах ѝ имейл, че искам да посетя курса ѝ и зачаках отговор. За жалост той не беше никак окуражаващ…пишеше, че и последното място е заето, все пак курса беше само след няколко дни.  Все пак жената пишеше, че ще ме информира ако се освободи място. Не мина и ден и се оказа, че едно място се е освободило (дали това е истина или просто е решила да увеличи бройката, в случая не е важно, важното е, че можех да посетя курса ).

Курса продължи два дни буквално от сутрин до вечер. Правихме хибискус, гинко и бамбук, но тях естествено ще покажа в друг пост 🙂

Постовете са ми малко като Властелинът на Пръстените- първо виждате бъдещето, а после ви показвам миналото 🙂

Моля да ме извините, просто цветята все още си стоят и чакат да ги направя част от някоя шоколадова сладост.

Та така да преминем към орхидеята.

Не бях решила точно какво цвете искам да направя, исках само да е екзотично 🙂 Реших, че най-добре е да погледна какви резци за цветя има на страницата на австрийката и да си избера. Хубавото е, че има и описание как точно да се използват и то е доста добро! Каро (така се казва австрийката) наистина се е потрудила доста за да покаже как точно се борави с формите.

Честно казано не се колебах много и си избрах Орхидея Катлея.

Тази орхидея ми направи впечатление преди доста време, мисля, че беше от един американски филм…не че има значение. Вдъхваше ми толкова много нежност ,чистота и ефирност.

Ето я и нея:

Всъщност рецепта няма да има. Причината е, че изпробвах нова рецепта, която според мен се оказа неуспешна 🙂 и не виждам смисъл да я споделям с вас. Искаше ми се на направя така познатия „сладък салам“, намерих рецепта в един от любимите си блогове, за жалост обаче се оказа не по вкуса ми. Стана прекалено НЕсладък и с прекалено много бисквити…

Ако решите на направите подобна торта, може да използвате вашата любима рецепта за сладък салам, а може и да споделите вашата тук! Ще се радвам да изпробвам нови рецепти, тъй като все още не съм открила любимият ми „сладък салам“ 🙂

Това е засега от мен! Приятна седмица и до скоро 🙂