Г А Д А Т Е Л Я Т
ЦЮЙ ЮАН - придворен китайски поет
Изгнан бе Цюй Юан от три години вече
от князът си далеч от дворът му далече.
А служил бе и дълго, и вярно и добре,
но как на клеветата отровата да спре?
И тръгна той самотен през полето,
и в смут му бе умът и в скръб му бе сърцето.
При стария гадател отиде той накрай.
Каза му: "Премъдрий, съвет един ми дай."
Гадателят тогаз отскубна от тревата,
прочиташе за в час на бъдното словата
и плочи костенурчи изтърси той от прах,
готов да види ясно - неясното в тях.
"Кажи - му рече той - какво при мен те носи?"
И почна Цюй със своите въпроси:
"Да бъда ли аз честен, да бъда ли открит,
или пред големците да сменям глас и вид?
Да пазя ли аз чест и да си патя с нея,
или да гоня чин и чинно да живея?
Дали на скромна нива скромен труд да дам,
или другите да славя та славен да съм сам?
Да литна ли на лебеда с полета висок,
или да цопам в локва с крясък на гъсок?
Да съм ли аз орел, орлите който гони,
или уханна мас за важните кокони?
Дали като жребец да тичам метнал грива,
или да мъкна крак с крантата дръглива?
Да бъда ли аз камък, да бъда ли човек,
или да се огъвам като ремък мек?
Гадателю велик, аз чакам твойта дума!
На где да тръгна, по кой от двата друма?
Светът е цял оплетен с небивали лъжи.
Крилото на комара от бивол по тежи.
Звънчето от пиринч мълчи и се измъчва
сред гръмкия тътнеж на дъбовата бъчва.
Говори клеветата - немее мъдростта!
Ах, ах, кому е нужна днес мойта чистота?..."
Гадателят тогаз тревите си остави
и каза с тъжен глас: "Какво да се направи?
Околните предмети самичък погледни
и разни ще ги видиш от разните страни.
Погледнеш ли от тук - изглежда светъл мракът,
а педята от там - по-дълга е от лакът.
Науката е плитка - животът е дълбок.
Пред някои въпроси почесва се дори и Бог...
За туй докрай решавай сам.
Аз друг съвет да дам, приятелю, не знам,
че мойте плочки костни и тайнствени треви
пред твоите въпроси - безсилни са - уви!"
