неделя, 26 март 2017 г.



Новата седмица идва,  
да те разпадне на мигове,  
удоволствие по удоволствие,  
до безкрая на неизлечимата безграничност. 
Колко те има и колко те няма е без значение, 
но светът е възможно най-добре подреден, 
когато те намира, когато те събира,  
когато те целува, дори и без да те вижда, 
когато ти оставя думите, 
с които ти рисува слънчевост,  
когато те променя всяка вечер,  
докато ти съблича мечтите 
и те кара да забравяш как се диша.

неделя, 19 март 2017 г.



Човек си има 
свое парче небе, 
своя шепа земя, 
в която спят сърцата 
на най-свидните... 
свое огнище, 
което пали с мисълта, 
че още го има...
и свои лета под езика, 
с вкус на безвремие. 

събота, 18 март 2017 г.



Не е кът за отдих нощта, 
а непрестанно предизвикателство, 
като силата 
под синьото на костюма ѝ 
и интонацията в очите - 
тих прилив, 
без очакване. 
Усеща думи,  
насища вкусове, 
отключва детайли, 
разколебава баланси... 
само с две целувки. 

сряда, 15 март 2017 г.



Между дъжда и умората 
сънищата са като реални сцени, 
нощта се превръща в тишината от днес, 
очите свикват и сякаш тъмнината светлее. 
Нужно ли е надбягване, 
за да те срещна навреме 
и да целуна близостта ти, 
напълнила съдържание. 

неделя, 12 март 2017 г.




Да си разбъркам неделята 
в чаша с кафе, 
за подслаждане, 
и да си я пия цял ден 
с удоволствие... 
Наслаждавам ѝ се!

събота, 11 март 2017 г.






Дали усеща  
как засища жадната, 
открехнал прозореца 
на ново разсъмване в душата ѝ...

неделя, 5 март 2017 г.



Разлиства сънят ми  
недописани страници,  
разчел глада  
за съдържание,  
в панорамна снимка  
разстила мечтание,  
с ритъма на стадо коне,  
галопира сърце...  
сред настръхнали пори  
с аромат на обичане. 

събота, 4 март 2017 г.


Все по-топли са извивките
по дланите на Марта, 
руменината плъзва 
иззад гърба на луната, 
лятото дреме в душата... 
Накацали калинки 
по белите ми мисли
диплят здраве, 
усмихват дните, 
да не спира да свети 
светлото в тебе.

петък, 3 март 2017 г.

Заболяла свобода 
с метастази тишина 
драскат ръбове 
на незарасли рани 
души оковани 
върху покрива 
на родината 
с ограбени керемиди
от детски мечти 
миналото мъти бъдеще 
бъдещето снася минало...